Златен корен (Rhodiola Rosea)

Описание

Златен корен

Синоними: розова родиола, розов корен, тибетски жен-шен, сибирски жен-шен.

Розовата родиола е многогодишно растение от семейството на дебелокореновите. Нарича се златен корен, защото корените са с благороден бронзов цвят с перлен блясък. При разреза корена е жълт. Има още едно народно название – розов корен. Корените на родиолата са дебели, с хоризонтални, тънки допълнителни корени. Растението има обикновено десетина стебла високи до 40 см покрити с яйцевидни, светло зелени листа. Растението цъфти в средата на лятото със жълти цветове, понякога със зелен оттенък. Цветовете са събрани в съцветия на върха на стеблата. Родиолата може да се познае и по аромата напомнящ розово масло. Местата, в които расте родиолата са в области с умерен климат, а също и в прохладни планински местности. Растението предпочита почви с добра влажност, може да расте на сенчести места, често край планински реки. Среща се в Северноамериканския континент, на Британските острови, Карпатите, Пиренеите, а също в Алпите. В Русия е разпространена в далекоизточните райони, в Сибир, планините на Алтай и Урал, а също в  Заполярието. В много райони на Русия розовата родиола е в включена в Червената книга.

Подготовка и съхранение – за лечебни цели се използват подземната част – корени и коренища. Сезонът на събирането е от август до септември, след като е завършил цъфтежа и узряват плодовете. За събиране са подходящи не по-малко от 3-4 годишни растение. По-младите са неподходящи. Корените се изкопават от почвата внимателно се почистват и измиват на течаща вода. След това суровината се нарязва на късчета с дължина не повече от 5 см и се сушат в сушилни при температура около 50 ^оС. Правилно изсушените корени при чупене са бледо розови. Съхранението на корените се извършва на сухо и тъмно място, в помещения с добра вентилация. Растението съхранява лечебните си качества 3 години.

История на използването – Розовата родиола се използва за лечение 2000 г. Първите писмени сведения се намират в трудовете на знаменития лекар Диоскурид. Родиолата е използвана за лечебни цели в различни континенти – Древна Гърция, в Древен Китай и от викингите. Китайските императори купували корена на висока цена. Тя е била скъп товар за контрабандистите. Лечебните корени се ценели високо – това също е една от причините, за което е наричан „златен“. В тибетската медицина родиолата се използва при сърдечни и съдови болести, при болести на стомаха и корема. Монголските лекари използват златния корен при счупвания, при лечение на треска (малария) и туберколоза. Традиционната медицина използва екстракти и отвари (чайове) от златния корен при главоболие, нарушения в менструалния цикъл, при диария, а също и като общоукрепващо и тонизиращо средство при много заболявания. Средствата от родиола са полезни при диабет, повреден черен дроб, при намалена потенция, стомашни проблеми и заболявания на нервната система. Външно се използва за компреси при обриви, възпаление на кожата при конюнктивити и парадонтоза. В историята на използване на златния корен има много предания. Алтайските предания гласят, че този който намери (търси) златния корен ще се радва на здраве и успехи до края на дните си, ще живее до 200 г. Златния корен заедно с рогата на елена се счита за достоен подарък на младоженец. Заедно с дълголетието се приписват свойствата да врачуват, при много различни недъзи, да стимулират жизнените сили, да укрепват здравето и да повишават работоспособността. Тайната на това растение по легенда на корените алтайци са крили за дълго време от чужденците. Да се разкрие тази тайна са успели учените ботаници провеждали научни експедиции. На края във втората половина на XX век се запознали с розовата родиола и започнали изследвания от медици и биолози. Били изучен химическия състав и се потвърдили лечебните въздействия върху организма на човека. Оказало се, че розовата родиола благодарение на съдържащия се в нея гликозид, салидрозид не отстъпва по своите тонизиращи свойства на жен-шен. Това дало тласък и начало на мащабни събирания на растението, което довело до признаването на розовата родиола за изчезващ вид в много райони и попадането в червената книга. Да се срещне билката в дивата природа станало сложно. До сега не са създадени промишлени плантации от родиола, но в някои случаи се възвръща като декоративно растение в алпинеуми, поради непретенциозността на билката. Сега розовата родиола се използва не само в медицината, но и в козметиката. Екстрактите се използват като средства против стареене (подобряват обмяната на веществата) повлияват добре стареещата кожа, повишават тонуса и еластичността на кожата и заглаждат бръчките. Препоръчва се на спортисти като природен стимулатор, който увеличава издръжливостта и проявява анаболи активност. Известно е, че надземната част от растението е ядлива и може да се добави към салати.

Химически състав – розовата родиола е богата на гликозиди, които влияят положително на сърдечната дейност, успокояват нервната система и имат диуретично действие. Флавоноидите в състава на златния корен са полезни за сърдечно-съдовата система, укрепва стените на съдовете и им придават еластичност, нормализират кръвното налягане и пулса. Дъбилните вещества имат атнибактериални свойства и влияят положително на стомашно чревния тракт, както и при зарастване на рани. Антрахиноните имат важна роля за укрепване на имунитета. Кумарините се борят с туморите и са антикоагуланти. Органичните киселини в състава на родиолата имат ценни лечебни качества. Оксаловата киселина стимулира работата на стомаха и стимулира работата но целия стомашно-чревен тракт. Ябълковата киселина превежда в корема храносмилателните процеси и ускорява обмена на веществата, а кехлибарената киселина помага за намаляване на холестерина. Лимонената киселина има важна роля в образуването на нови клетки, повишава имунните сили на организма. Розовата родиола е богата на етерични масла, които имат широк спектър от полезни въздействия, като ограничава възпаленията, борят се с бактериите и микробите. Помага за възстановяване на тъканите, положително влияе на нервната система, има обезболяващи и имуно моделиращи свойства. В състава на златния корен има още феноли, терпеноиди, въглеводороди, стеарини и липиди. Алкалоиди, богат набор микроелементи сред които манган, цинк, мед и др.

Използване в медицината – Родиолата има слава на адаптоген, по силата на въздействие не отстъпва на жен-шена. Известно е, че средствата на основата на родиолата имат силно имулиращо действие, подобрява физическия и умствен потенциал на човека. Приемането на златен корен повишава работоспособността, повишава запомнящите качества на мозъка, както и да обработва информация, отстранява умората. Родиолата възстановява правилния обмен на веществата, увеличава имунитета и адаптира организма в сложните условия на стресови ситуации. Уравновесява нервната система, нормализира баланса на възбуда и забавяне, в следствие на което повлиява различните неврози, подобрява апетита.  При депресивни състояния родиолата може да послужи като антидепресант, помага при тревожност и умора, избавя от главоболие и сънливост.  Стимулиращо и адаптогенно действие на златния корен, помага а се съкрати времето за възстановяване от боледуване.  Препаратите от родиола се използват за лечение на хипотонията (ниско кръвно налягане), вегетативно съдовата дистония и анемическите проявления (анемия). Благоприятен е ефекта при болести на ставите и при захарен диабет.  Отварите от родиола се използват външно при зарастване на рани и повредена кожа, при обриви и за промиване на очите при конюнктивит, както за успокояване на болки в гърлото и в зъбите. Препаратите от родиола се използват при лечение на сърдечно-съдовата и дихателната система, а също стомаха и червата, на черния дроб. С помощта на това растение може да се излекува треска и различни възпалителни процеси и успокоява зарастването на счупени кости, забавя туморните процеси. Освен това златния корен е известен с антитоксичния си ефект, използва се при адаптация на нарко и алкохолна зависимост. Оказва благоприятен ефект при лечение на пикочо-половата система при жените и при мъжете. Използва се едновременно с терапия на импотенцията и климакса, олигоспермия, менструалния цикъл, възпалителните процеси в яйчниците, поликистоза , мастопатия. При разстройство в работата на ендокринната система, розовата родиола помага да се нормализира правилното функциониране на щитовидната жлеза, намалява кръвната захар. В дерматологията и козметиката родиолата е призната като средство срещу стареенето на кожата укрепва защитната функция на епидермиса, възстановява повредената кожа, овлажнява я и я храни.

Лечение на болести: със златния корен се лекуват следните болести: саркоидоза, хипотония, маточно кръвотечение, простатит, туберкулоза, захарен диабет, неврози и др.

Приема на златния корен е противопоказен при: повишена нервна възбудимост, треска, хипертония и др.

При главоболие, подагра, малокръвие, чернодробни болести, скорут, неврастения, повишена умора, понижена работоспособност, вегетативно-съдови нарушения, заболяване на нервната система, полово безсилие, не регулиран цикъл, аминорея.

Рецепта 1) 10 г наситнен корен се заливат с 200 мл кипяща вода, оставя се за 4 часа на тъмно, прецежда се. Приема се по ½ водна чаша 2-3 пъти на ден.

Настойка (извлек) подобрява работата на сърцето, повишава кръвното налягане, отделяне на жлъчния сок, функцията на ендокринните жлези (подстомашната, щитовидната и половата) надбъбречната, подобрява умствената и физическата работоспособност.

Рецепта 2) 1 чаена лъжичка наситнен корен се залива с 1 литър кипяща вода, подгрява се 10 минути на слаб огън, оставя се 40 минути и се прецежда. Приема се по 1-2 чаши на ден, с добавена на вкус захар или мед. Прием 5 дни, почивка 7 дни и курса може да се повтори.

При нарушение на функциите на стомаха, червата, при простудни заболявания.

Рецепта 3) 30 г корен се заливат с 1 литър вода, вари се на слаб огън 10 минути, прехвърля се в термос, оставя се 1 денонощие и се прецежда. Приема се по 1 супена лъжица 2-3 пъти на ден преди ядене.

Чай – обезпечава енергията на мозъка, подобрява умствената и физическа работоспособност, подобрява настроението, нормализира състоянието при стрес и депресия.

Рецепта 4) 1 чаена лъжичка наситнен корен се заливат с 2 литра вряла вода, стои в затворен съд  2 часа и се прецежда. Приема се по 1 чаша 2-3 пъти на ден.

Настойка при импотенция, анемия и изтощение, диабет, туберкулоза на белите дробове, при различни женски заболявания.

Рецепта 5) 50 г наситнен корен се заливат с 0,5 л качествена водка в стъклена бутилка, плътно се затваря. Оставя се 2-3 седмици на тъмно, ежедневно се разклаща и се прецежда. Приема се  по 10-30 капки 3 пъти на ден 30 минути преди ядене. Курса на прием е 2-3 седмици, след което се прекъсва за 2 седмици. При необходимост се повтаря.

Измиване при отпусната, изморена и бледа кожа.

Рецепта 6) 1 чаена лъжичка корен се залива с 1 чаша  кипяща вода, стои 1 час и се прецежда. С памучен диск се избърсва кожата. Диска е обилно намокрен. Прави се сутрин и вечер.

Компреси – при възпаление на очите, рани, язви, при възпаление на венците.

Рецепта 7) 50 г от корена се заливат с 0,5 л кипяща вода, да се вари 10 минути при слабо кипене, да стои 30 минути и да се прецеди. Да се закрепят компреси на поразените места за 15-20 минути 1-2 пъти на ден.